Срядата след Великден се нарича Светла или още Празна. Църквата почита

Срядата след Великден се назовава Светла или още Празна. Църквата уважава свети Йоан Богослов, един от обичаните възпитаници на Исус Христос, който пръв познал Спасителя и повярвал във възкресението му. 

В този ден се правят два обичая за измолване на дъжд, обилие, попречване от градушка, бродници и неприятни болести.

Често през тази седмица стопанките отначало боядисвали яйца, които раздавали за душите на умрелите за да ги предпазят от превъплъщаване.

Рупците в Странджа правят обичая Мара Лишанка, а в Дупнишко играят Ладино хоро. При него девойките се залавят в кръг, а две от тях държат кърпа над веригата. На три пъти те разсичат хорото и всяка мома се провира през арката от кърпи. Пее се ария, адресирана към последната мома в редицата и в нея предсказват за какъв момък ще се омъжи тя - за коняр, за овчар и така нататък

Обичаят Мара Лишанка се прави за да се предпазят момите да не ги залюби змей и да раждат деца булките. Той се извършва от моми и ергени и е със мощно изразена брачна символика. Така се назовава обредната кукла, която алегорично бива " грабена “ от ергените, сходно на отвличането на мома за булка.

С обредни песни момите отиват на площада, разделят в две редици, хванати за ръце. Момите от двете редици стартират ария разговор с девойката, която държи куклата: " Маро и Лишанко,/ пастир те люби./ Ще дойдеш ли да го вземеш?/Скоро ли ще дойдеш? “. А Мара Лишанка им дава отговор: " Ще дойда. “

Така разговорът продължава, като момите си подават куклата по ред.

След  хороводните песни и припевки, близки до тези на ладуването, момите и ергените обикалят нивите и най-после шествието стопира при реката, където пускат обредната кукла във водата - самобитно жертвоприношение за предизвикателство на изобилие, а левентите се хвърлят да я избавят.